4 mar 2024, 19:47  

На нашата улица...

  Poesía
546 4 11

На нашата улица... слънце не грее.
Сама го рисувам сутрин с молив.
На детето си... Уча го... как да се смее.
Как да прегръща... и да поздрави. 

 

На нашата улица... Хем е в "Надежда",
често се стелят гъсти мъгли. 
Вдикам ги... Някак... Детето да срещне,
други невинни... две детски очи. 

 

На нашата улица... Малко е тъжно...
Газим в боклуци. В душите личи,
нещо ни липсва... Класа...? Акъл ли...?
Не мога да кажа, но адски боли. 

 

На нашата улица... търсим усмивки. 
С детето вървиме ръка за ръка. 
Чакаме още... Все чакаме птички,
с тях да попеем... за обичта. 

 

Утре да бъде земята ни чиста. 
Стига боклуци, скандали, мъгли! 
Нека сме пример. Децата невръстни,
нека да сбъдват... светли мечти.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, Креми, Злате, благодаря ви.
    Пожелавам слънчева седмица на всички.
  • И моите мечти са като твоите, Вили! Всеки ден се стремя да дарявам вяра за един по-добър свят - професия и съдба... Поздравления за стиха!
  • Хубаво стихотворение за една грозна действителност!
  • Много хубав стих, Вили!
  • Благодаря на всички ви. За мен е тъжно и недопустимо. Но на много не им пука и без да им мигне окото само рушат и замърсяват. Та дори било то и на детските площадки. Нищо не ги трогва.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...