4.03.2024 г., 19:47  

На нашата улица...

531 4 11

На нашата улица... слънце не грее.
Сама го рисувам сутрин с молив.
На детето си... Уча го... как да се смее.
Как да прегръща... и да поздрави. 

 

На нашата улица... Хем е в "Надежда",
често се стелят гъсти мъгли. 
Вдикам ги... Някак... Детето да срещне,
други невинни... две детски очи. 

 

На нашата улица... Малко е тъжно...
Газим в боклуци. В душите личи,
нещо ни липсва... Класа...? Акъл ли...?
Не мога да кажа, но адски боли. 

 

На нашата улица... търсим усмивки. 
С детето вървиме ръка за ръка. 
Чакаме още... Все чакаме птички,
с тях да попеем... за обичта. 

 

Утре да бъде земята ни чиста. 
Стига боклуци, скандали, мъгли! 
Нека сме пример. Децата невръстни,
нека да сбъдват... светли мечти.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, Креми, Злате, благодаря ви.
    Пожелавам слънчева седмица на всички.
  • И моите мечти са като твоите, Вили! Всеки ден се стремя да дарявам вяра за един по-добър свят - професия и съдба... Поздравления за стиха!
  • Хубаво стихотворение за една грозна действителност!
  • Много хубав стих, Вили!
  • Благодаря на всички ви. За мен е тъжно и недопустимо. Но на много не им пука и без да им мигне окото само рушат и замърсяват. Та дори било то и на детските площадки. Нищо не ги трогва.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...