Mar 4, 2024, 7:47 PM  

На нашата улица...

  Poetry
532 4 11

На нашата улица... слънце не грее.
Сама го рисувам сутрин с молив.
На детето си... Уча го... как да се смее.
Как да прегръща... и да поздрави. 

 

На нашата улица... Хем е в "Надежда",
често се стелят гъсти мъгли. 
Вдикам ги... Някак... Детето да срещне,
други невинни... две детски очи. 

 

На нашата улица... Малко е тъжно...
Газим в боклуци. В душите личи,
нещо ни липсва... Класа...? Акъл ли...?
Не мога да кажа, но адски боли. 

 

На нашата улица... търсим усмивки. 
С детето вървиме ръка за ръка. 
Чакаме още... Все чакаме птички,
с тях да попеем... за обичта. 

 

Утре да бъде земята ни чиста. 
Стига боклуци, скандали, мъгли! 
Нека сме пример. Децата невръстни,
нека да сбъдват... светли мечти.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ники, Креми, Злате, благодаря ви.
    Пожелавам слънчева седмица на всички.
  • И моите мечти са като твоите, Вили! Всеки ден се стремя да дарявам вяра за един по-добър свят - професия и съдба... Поздравления за стиха!
  • Хубаво стихотворение за една грозна действителност!
  • Много хубав стих, Вили!
  • Благодаря на всички ви. За мен е тъжно и недопустимо. Но на много не им пука и без да им мигне окото само рушат и замърсяват. Та дори било то и на детските площадки. Нищо не ги трогва.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...