8 ago 2004, 15:50

На Наталия

  Poesía
2.3K 0 5
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа

Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви

Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворения с главен герой бутилката джин ми действат опияняващо.
    Ще си позволя да те цитирам:
    "И как с този джин,
    аз напих се като скрин"...
  • Ако искаш питай admin как възприема това стихотворение, ако искаш ме намери някоя вечер (напр днес) към 11 часа вечерта в #otkrovenia.
  • Мисля,че това,което се подлага редовно на коментар,било и на твои логични мисли,е все едно един проведен разговор между повече или между двама,било и между мен и теб!Та смятам,че мислите и мненията ти по всякакви въпроси ,говорят само за теб самия-добрите ти и лоши страни!Не мисля,че всичко при теб е подправено!Ти как мислиш?
  • Тоня, ще ти задам няколко въпроса - запозната ли си с цялото ми творчество? (Отговора, съдейки по коментарите ти определено е - не). Познаваш ли ме в реалния живот (Отново не). Тогава кое ти дава право да кажеш: "Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!". На този сайт има доста хора които биха оспорили това изказване, просто защото ме познават лично и доста хора, които биха го отхвърлили защото познават в детайли творчеството ми и механизмите по които създавам произведенията си.
  • Знаеш ли,в творбите ти те виждам повече като страхливец!Смятам,че най-смелото нещо,което си направил,поне в "Откровения" е картинката цар Лъв.Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...