8 ago 2004, 15:50

На Наталия

  Poesía
2.3K 0 5
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа

Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви

Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворения с главен герой бутилката джин ми действат опияняващо.
    Ще си позволя да те цитирам:
    "И как с този джин,
    аз напих се като скрин"...
  • Ако искаш питай admin как възприема това стихотворение, ако искаш ме намери някоя вечер (напр днес) към 11 часа вечерта в #otkrovenia.
  • Мисля,че това,което се подлага редовно на коментар,било и на твои логични мисли,е все едно един проведен разговор между повече или между двама,било и между мен и теб!Та смятам,че мислите и мненията ти по всякакви въпроси ,говорят само за теб самия-добрите ти и лоши страни!Не мисля,че всичко при теб е подправено!Ти как мислиш?
  • Тоня, ще ти задам няколко въпроса - запозната ли си с цялото ми творчество? (Отговора, съдейки по коментарите ти определено е - не). Познаваш ли ме в реалния живот (Отново не). Тогава кое ти дава право да кажеш: "Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!". На този сайт има доста хора които биха оспорили това изказване, просто защото ме познават лично и доста хора, които биха го отхвърлили защото познават в детайли творчеството ми и механизмите по които създавам произведенията си.
  • Знаеш ли,в творбите ти те виждам повече като страхливец!Смятам,че най-смелото нещо,което си направил,поне в "Откровения" е картинката цар Лъв.Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...