Aug 8, 2004, 3:50 PM
На Наталия
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа
Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви
Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа
© Иван Атанасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако искаш питай admin как възприема това стихотворение, ако искаш ме намери някоя вечер (напр днес) към 11 часа вечерта в #otkrovenia.
-
Мисля,че това,което се подлага редовно на коментар,било и на твои логични мисли,е все едно един проведен разговор между повече или между двама,било и между мен и теб!Та смятам,че мислите и мненията ти по всякакви въпроси ,говорят само за теб самия-добрите ти и лоши страни!Не мисля,че всичко при теб е подправено!Ти как мислиш?
-
Тоня, ще ти задам няколко въпроса - запозната ли си с цялото ми творчество? (Отговора, съдейки по коментарите ти определено е - не). Познаваш ли ме в реалния живот (Отново не). Тогава кое ти дава право да кажеш: "Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!". На този сайт има доста хора които биха оспорили това изказване, просто защото ме познават лично и доста хора, които биха го отхвърлили защото познават в детайли творчеството ми и механизмите по които създавам произведенията си.
-
Знаеш ли,в творбите ти те виждам повече като страхливец!Смятам,че най-смелото нещо,което си направил,поне в "Откровения" е картинката цар Лъв.Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще си позволя да те цитирам:
"И как с този джин,
аз напих се като скрин"...