8.08.2004 г., 15:50

На Наталия

2.3K 0 5
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа

Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви

Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворения с главен герой бутилката джин ми действат опияняващо.
    Ще си позволя да те цитирам:
    "И как с този джин,
    аз напих се като скрин"...
  • Ако искаш питай admin как възприема това стихотворение, ако искаш ме намери някоя вечер (напр днес) към 11 часа вечерта в #otkrovenia.
  • Мисля,че това,което се подлага редовно на коментар,било и на твои логични мисли,е все едно един проведен разговор между повече или между двама,било и между мен и теб!Та смятам,че мислите и мненията ти по всякакви въпроси ,говорят само за теб самия-добрите ти и лоши страни!Не мисля,че всичко при теб е подправено!Ти как мислиш?
  • Тоня, ще ти задам няколко въпроса - запозната ли си с цялото ми творчество? (Отговора, съдейки по коментарите ти определено е - не). Познаваш ли ме в реалния живот (Отново не). Тогава кое ти дава право да кажеш: "Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!". На този сайт има доста хора които биха оспорили това изказване, просто защото ме познават лично и доста хора, които биха го отхвърлили защото познават в детайли творчеството ми и механизмите по които създавам произведенията си.
  • Знаеш ли,в творбите ти те виждам повече като страхливец!Смятам,че най-смелото нещо,което си направил,поне в "Откровения" е картинката цар Лъв.Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...