8 авг. 2004 г., 15:50

На Наталия

2.3K 0 5
Стоя загледан в бутилката с джин
и хващам здраво спуканата чаша
тежка глътка като последен клин
забивам в дупките на моята душа

Душата ми е дуелистко наметало
Надупчено в дуели с безброй жени
Зарастнали са всички стари рани
но сърцето продължава да кърви

Останал сам в безлунна, тиха нощ
отново хващам спуканата чаша
наливам си поредна доза джин
в опит да забравя теб - Наташа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворения с главен герой бутилката джин ми действат опияняващо.
    Ще си позволя да те цитирам:
    "И как с този джин,
    аз напих се като скрин"...
  • Ако искаш питай admin как възприема това стихотворение, ако искаш ме намери някоя вечер (напр днес) към 11 часа вечерта в #otkrovenia.
  • Мисля,че това,което се подлага редовно на коментар,било и на твои логични мисли,е все едно един проведен разговор между повече или между двама,било и между мен и теб!Та смятам,че мислите и мненията ти по всякакви въпроси ,говорят само за теб самия-добрите ти и лоши страни!Не мисля,че всичко при теб е подправено!Ти как мислиш?
  • Тоня, ще ти задам няколко въпроса - запозната ли си с цялото ми творчество? (Отговора, съдейки по коментарите ти определено е - не). Познаваш ли ме в реалния живот (Отново не). Тогава кое ти дава право да кажеш: "Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!". На този сайт има доста хора които биха оспорили това изказване, просто защото ме познават лично и доста хора, които биха го отхвърлили защото познават в детайли творчеството ми и механизмите по които създавам произведенията си.
  • Знаеш ли,в творбите ти те виждам повече като страхливец!Смятам,че най-смелото нещо,което си направил,поне в "Откровения" е картинката цар Лъв.Сигурно си доволен от жалкото си съществуване и извън творчеството ти!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...