15 jun 2006, 22:04
На Него
Стоиш пред мене ти,
усмихваш се чаровно
питаш ме: "Как си ти?"
и не виждаш тъгата в очите ми.
Ето вече минаха години две,
през които ти играеше с моето сърце.
Аз страдам за теб,
аз умирам за теб,
макар и да не познавам в теб,
истинския ти човек.
Опитвам се да бъда силна,
но не успявам.
Опитвам се да бъда горда,
но пак не успявам.
Аз исках да бъда просто щастлива с теб,
но за теб явно аз бях
поредният изпят куплет!
усмихваш се чаровно
питаш ме: "Как си ти?"
и не виждаш тъгата в очите ми.
Ето вече минаха години две,
през които ти играеше с моето сърце.
Аз страдам за теб,
аз умирам за теб,
макар и да не познавам в теб,
истинския ти човек.
Опитвам се да бъда силна,
но не успявам.
Опитвам се да бъда горда,
но пак не успявам.
Аз исках да бъда просто щастлива с теб,
но за теб явно аз бях
поредният изпят куплет!
© Цвети Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Сега е мой ред и аз да напиша коментар за твое стихотворение
Много хубаво си го написала,и наистина ме натъжи
-
Здравче благодаря ти
-
Само да подметна че това ми е първото стихотворение, и предполагам,че ... няма да е много хубаво...
-
Поздравче,Цвети!
-
На мен ми харесва.
-
еми не че нещо ама е малко банално.иначе като идея става.от мен 3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
