На Него
усмихваш се чаровно
питаш ме: "Как си ти?"
и не виждаш тъгата в очите ми.
Ето вече минаха години две,
през които ти играеше с моето сърце.
Аз страдам за теб,
аз умирам за теб,
макар и да не познавам в теб,
истинския ти човек.
Опитвам се да бъда силна,
но не успявам.
Опитвам се да бъда горда,
но пак не успявам.
Аз исках да бъда просто щастлива с теб,
но за теб явно аз бях
поредният изпят куплет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Всички права запазени
Много хубаво си го написала,и наистина ме натъжи