24 nov 2007, 15:09

На него...

1.3K 0 15
 

Очи, които шепнат в мрака,

очи, които галят моето лице.

Очи, които никога не чакат

и топлят вечно моето сърце...

 

Очи, които не заспиват,

а ден и нощ все бдят над мен.

Очи - тъй нежни и красиви,

все още чисти... като майски ден!

 

Очи, в които днес бушуват

силни бури, урагани... ветрове.

Очи, които само мен сънуват

с усмивка детска на лице...!

 

Очите - като планини зелени...

и спокойни - точно като тях!

Очите твои, никога сломени,

все ведри като весел смях!

 

 

 

 

                В зеленото море на спомена

                днес кой ще ми попречи да „летя"?!...

                Дори от мен една сълза отронена

                не ще да заличи в сърцето твоята следа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези очи са щастливи именно заради теб...радвайте се на любовта си,много хора мечтаят да имат такава...
  • Потънах в едни зеленото на едни любими очи.
    Много обич събират тези очи и вдъховение.
    Прекрасно стихотворение, мила Петя.
  • Чудесна е творбата ти, страхотна картина
    от чувства!!!И аз за тях, чувствата, обичам да пиша!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ и благодаря за хубавите думи към мен!!!
    Приятна вечер!!!
  • Много ви благадаря !!!
  • Много красиво, много ми допадна. Както МНОГО обичам да казвам "Не думите, очите разкриват душата", та така и тези очи разказват много за притежателя им.
    Поздрави, СТРАХОТНО Е!!!
    (чак се ядосвам понякога, че оценяването не е до 10 точки :Р )

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...