На него...
Очи, които шепнат в мрака,
очи, които галят моето лице.
Очи, които никога не чакат
и топлят вечно моето сърце...
Очи, които не заспиват,
а ден и нощ все бдят над мен.
Очи - тъй нежни и красиви,
все още чисти... като майски ден!
Очи, в които днес бушуват
силни бури, урагани... ветрове.
Очи, които само мен сънуват
с усмивка детска на лице...!
Очите - като планини зелени...
и спокойни - точно като тях!
Очите твои, никога сломени,
все ведри като весел смях!
В зеленото море на спомена
днес кой ще ми попречи да „летя"?!...
Дори от мен една сълза отронена
не ще да заличи в сърцето твоята следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
