24 нояб. 2007 г., 15:09

На него...

1.3K 0 15
 

Очи, които шепнат в мрака,

очи, които галят моето лице.

Очи, които никога не чакат

и топлят вечно моето сърце...

 

Очи, които не заспиват,

а ден и нощ все бдят над мен.

Очи - тъй нежни и красиви,

все още чисти... като майски ден!

 

Очи, в които днес бушуват

силни бури, урагани... ветрове.

Очи, които само мен сънуват

с усмивка детска на лице...!

 

Очите - като планини зелени...

и спокойни - точно като тях!

Очите твои, никога сломени,

все ведри като весел смях!

 

 

 

 

                В зеленото море на спомена

                днес кой ще ми попречи да „летя"?!...

                Дори от мен една сълза отронена

                не ще да заличи в сърцето твоята следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези очи са щастливи именно заради теб...радвайте се на любовта си,много хора мечтаят да имат такава...
  • Потънах в едни зеленото на едни любими очи.
    Много обич събират тези очи и вдъховение.
    Прекрасно стихотворение, мила Петя.
  • Чудесна е творбата ти, страхотна картина
    от чувства!!!И аз за тях, чувствата, обичам да пиша!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ и благодаря за хубавите думи към мен!!!
    Приятна вечер!!!
  • Много ви благадаря !!!
  • Много красиво, много ми допадна. Както МНОГО обичам да казвам "Не думите, очите разкриват душата", та така и тези очи разказват много за притежателя им.
    Поздрави, СТРАХОТНО Е!!!
    (чак се ядосвам понякога, че оценяването не е до 10 точки :Р )

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...