24 нояб. 2007 г., 15:09

На него...

1.3K 0 15
 

Очи, които шепнат в мрака,

очи, които галят моето лице.

Очи, които никога не чакат

и топлят вечно моето сърце...

 

Очи, които не заспиват,

а ден и нощ все бдят над мен.

Очи - тъй нежни и красиви,

все още чисти... като майски ден!

 

Очи, в които днес бушуват

силни бури, урагани... ветрове.

Очи, които само мен сънуват

с усмивка детска на лице...!

 

Очите - като планини зелени...

и спокойни - точно като тях!

Очите твои, никога сломени,

все ведри като весел смях!

 

 

 

 

                В зеленото море на спомена

                днес кой ще ми попречи да „летя"?!...

                Дори от мен една сълза отронена

                не ще да заличи в сърцето твоята следа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези очи са щастливи именно заради теб...радвайте се на любовта си,много хора мечтаят да имат такава...
  • Потънах в едни зеленото на едни любими очи.
    Много обич събират тези очи и вдъховение.
    Прекрасно стихотворение, мила Петя.
  • Чудесна е творбата ти, страхотна картина
    от чувства!!!И аз за тях, чувствата, обичам да пиша!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ и благодаря за хубавите думи към мен!!!
    Приятна вечер!!!
  • Много ви благадаря !!!
  • Много красиво, много ми допадна. Както МНОГО обичам да казвам "Не думите, очите разкриват душата", та така и тези очи разказват много за притежателя им.
    Поздрави, СТРАХОТНО Е!!!
    (чак се ядосвам понякога, че оценяването не е до 10 точки :Р )

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...