Nov 24, 2007, 3:09 PM

На него...

  Poetry » Love
1.3K 0 15
 

Очи, които шепнат в мрака,

очи, които галят моето лице.

Очи, които никога не чакат

и топлят вечно моето сърце...

 

Очи, които не заспиват,

а ден и нощ все бдят над мен.

Очи - тъй нежни и красиви,

все още чисти... като майски ден!

 

Очи, в които днес бушуват

силни бури, урагани... ветрове.

Очи, които само мен сънуват

с усмивка детска на лице...!

 

Очите - като планини зелени...

и спокойни - точно като тях!

Очите твои, никога сломени,

все ведри като весел смях!

 

 

 

 

                В зеленото море на спомена

                днес кой ще ми попречи да „летя"?!...

                Дори от мен една сълза отронена

                не ще да заличи в сърцето твоята следа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тези очи са щастливи именно заради теб...радвайте се на любовта си,много хора мечтаят да имат такава...
  • Потънах в едни зеленото на едни любими очи.
    Много обич събират тези очи и вдъховение.
    Прекрасно стихотворение, мила Петя.
  • Чудесна е творбата ти, страхотна картина
    от чувства!!!И аз за тях, чувствата, обичам да пиша!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ и благодаря за хубавите думи към мен!!!
    Приятна вечер!!!
  • Много ви благадаря !!!
  • Много красиво, много ми допадна. Както МНОГО обичам да казвам "Не думите, очите разкриват душата", та така и тези очи разказват много за притежателя им.
    Поздрави, СТРАХОТНО Е!!!
    (чак се ядосвам понякога, че оценяването не е до 10 точки :Р )

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...