9 nov 2007, 9:16

На него

832 0 6

Раздиран си от малките беди,

отчаян си, защото ти не си,

не си погледнал мрака с топлина,

не си приел на мъката деня.

Не си се борил с демоните сляпи,

обхванали със шепи радостта ти.

Не си доказвал истините святи,

не си живял във времена и дати.

Не си жадувал да се бориш сам,

не си препускал през живота прям,

не си изследвал малките звезди,

защото ти това не си.

Не си ти утрото в нощта,

не си ни знак, ни светлина,

не си закоравялата душа,

която се оттласква от света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....