На него
Раздиран си от малките беди,
отчаян си, защото ти не си,
не си погледнал мрака с топлина,
не си приел на мъката деня.
Не си се борил с демоните сляпи,
обхванали със шепи радостта ти.
Не си доказвал истините святи,
не си живял във времена и дати.
Не си жадувал да се бориш сам,
не си препускал през живота прям,
не си изследвал малките звезди,
защото ти това не си.
Не си ти утрото в нощта,
не си ни знак, ни светлина,
не си закоравялата душа,
която се оттласква от света.
© Силвия All rights reserved.
