9.11.2007 г., 9:16

На него

826 0 6

Раздиран си от малките беди,

отчаян си, защото ти не си,

не си погледнал мрака с топлина,

не си приел на мъката деня.

Не си се борил с демоните сляпи,

обхванали със шепи радостта ти.

Не си доказвал истините святи,

не си живял във времена и дати.

Не си жадувал да се бориш сам,

не си препускал през живота прям,

не си изследвал малките звезди,

защото ти това не си.

Не си ти утрото в нощта,

не си ни знак, ни светлина,

не си закоравялата душа,

която се оттласква от света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...