9.11.2007 г., 9:16

На него

821 0 6

Раздиран си от малките беди,

отчаян си, защото ти не си,

не си погледнал мрака с топлина,

не си приел на мъката деня.

Не си се борил с демоните сляпи,

обхванали със шепи радостта ти.

Не си доказвал истините святи,

не си живял във времена и дати.

Не си жадувал да се бориш сам,

не си препускал през живота прям,

не си изследвал малките звезди,

защото ти това не си.

Не си ти утрото в нощта,

не си ни знак, ни светлина,

не си закоравялата душа,

която се оттласква от света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...