9.11.2007 г., 9:16

На него

819 0 6

Раздиран си от малките беди,

отчаян си, защото ти не си,

не си погледнал мрака с топлина,

не си приел на мъката деня.

Не си се борил с демоните сляпи,

обхванали със шепи радостта ти.

Не си доказвал истините святи,

не си живял във времена и дати.

Не си жадувал да се бориш сам,

не си препускал през живота прям,

не си изследвал малките звезди,

защото ти това не си.

Не си ти утрото в нощта,

не си ни знак, ни светлина,

не си закоравялата душа,

която се оттласква от света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...