9 нояб. 2007 г., 09:16

На него

830 0 6

Раздиран си от малките беди,

отчаян си, защото ти не си,

не си погледнал мрака с топлина,

не си приел на мъката деня.

Не си се борил с демоните сляпи,

обхванали със шепи радостта ти.

Не си доказвал истините святи,

не си живял във времена и дати.

Не си жадувал да се бориш сам,

не си препускал през живота прям,

не си изследвал малките звезди,

защото ти това не си.

Не си ти утрото в нощта,

не си ни знак, ни светлина,

не си закоравялата душа,

която се оттласква от света.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...