Във всяка срещната жена,
аз нея търся да открия,
любима, майка, дъщеря,
и тя е някоя от тия.
Откривам тук, откривам там,
навред със тях е пълно сякаш,
но за: "Здравей, ти как си сам?”,
напразно само ще си чакаш.
Животът запокити тук,
далеч, далеч от всичко скъпо,
и само сянка, жест и звук,
ме сещат какво губя – тъпо.
И вън и вътре дъжд вали,
и по лицето ми се стича,
и щом на устните солѝ,
разбирам, някой ме обича.
© Рот Кив Todos los derechos reservados