Във всяка срещната жена,
аз нея търся да открия,
любима, майка, дъщеря,
и тя е някоя от тия.
Откривам тук, откривам там,
навред със тях е пълно сякаш,
но за: "Здравей, ти как си сам?”,
напразно само ще си чакаш.
Животът запокити тук,
далеч, далеч от всичко скъпо,
и само сянка, жест и звук,
ме сещат какво губя – тъпо.
И вън и вътре дъжд вали,
и по лицето ми се стича,
и щом на устните солѝ,
разбирам, някой ме обича.
© Рот Кив All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
