Във всяка срещната жена,
аз нея търся да открия,
любима, майка, дъщеря,
и тя е някоя от тия.
Откривам тук, откривам там,
навред със тях е пълно сякаш,
но за: "Здравей, ти как си сам?”,
напразно само ще си чакаш.
Животът запокити тук,
далеч, далеч от всичко скъпо,
и само сянка, жест и звук,
ме сещат какво губя – тъпо.
И вън и вътре дъжд вали,
и по лицето ми се стича,
и щом на устните солѝ,
разбирам, някой ме обича.
© Рот Кив All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
