28.02.2024 г., 10:58

На Нея

864 0 1

Във всяка срещната жена,

аз нея търся да открия,

любима, майка, дъщеря,

и тя е някоя от тия.

 

Откривам тук, откривам там,

навред със тях е пълно сякаш,

но за: "Здравей, ти как си сам?”,

напразно само ще си чакаш.

 

Животът запокити тук,

далеч, далеч от всичко скъпо,

и само сянка, жест и звук,

ме сещат какво губя – тъпо.

 

И вън и вътре дъжд вали,

и по лицето ми се стича,

и щом на устните солѝ,

разбирам, някой ме обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За последната 1 година моят коментар под текстовете Ви е вторият. А те (текстовете) са около 20. Може да звучи директно и рязко, но мисля че Ви правя услуга: отделете време, и помислете защо пишете, и как да подобрите написаното, така че да е разбираемо. 👍

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...