28.02.2024 г., 10:58

На Нея

865 0 1

Във всяка срещната жена,

аз нея търся да открия,

любима, майка, дъщеря,

и тя е някоя от тия.

 

Откривам тук, откривам там,

навред със тях е пълно сякаш,

но за: "Здравей, ти как си сам?”,

напразно само ще си чакаш.

 

Животът запокити тук,

далеч, далеч от всичко скъпо,

и само сянка, жест и звук,

ме сещат какво губя – тъпо.

 

И вън и вътре дъжд вали,

и по лицето ми се стича,

и щом на устните солѝ,

разбирам, някой ме обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За последната 1 година моят коментар под текстовете Ви е вторият. А те (текстовете) са около 20. Може да звучи директно и рязко, но мисля че Ви правя услуга: отделете време, и помислете защо пишете, и как да подобрите написаното, така че да е разбираемо. 👍

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...