28 февр. 2024 г., 10:58

На Нея

873 0 1

Във всяка срещната жена,

аз нея търся да открия,

любима, майка, дъщеря,

и тя е някоя от тия.

 

Откривам тук, откривам там,

навред със тях е пълно сякаш,

но за: "Здравей, ти как си сам?”,

напразно само ще си чакаш.

 

Животът запокити тук,

далеч, далеч от всичко скъпо,

и само сянка, жест и звук,

ме сещат какво губя – тъпо.

 

И вън и вътре дъжд вали,

и по лицето ми се стича,

и щом на устните солѝ,

разбирам, някой ме обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Кив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За последната 1 година моят коментар под текстовете Ви е вторият. А те (текстовете) са около 20. Може да звучи директно и рязко, но мисля че Ви правя услуга: отделете време, и помислете защо пишете, и как да подобрите написаното, така че да е разбираемо. 👍

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...