10 feb 2010, 21:14

На... някого 

  Poesía » Otra
2402 0 28

Брутално беше да те засиля

към две случайни плоскости на взора ми.

От нечие безумство си измислен

и все така си ничий в кръгозорите.

Безпомощен удавник във окото

на калното море. (за кой ли път)

Недей унива, всичко е метафора,

поезията била - кръстопът,

за тези дето мислят, че я пишат

и любят се със всеки свой куплет.

Призванието не е за поетите.

Различно куца  всеки мироглед.

Различни сме... и аз, и ти, и другите.

Понятията сричат и мълчат.

Но, някак си по-истински сме – силните.

И знаем колко думите болят.

От утре ще посричам и мълчанието,

което днес изричайки - крещя.

Ще пиша пак, глупако, за познанието...

Годините са живи... и мълвят,

за всеки стон, за всяко нямо ехо,

за онзи сляп с безкрайните молитви.

За дамата със смешни кавалери,

за всичкото платено и изпито.

За влюбените краткости, мъглите,

за боси стъпала в дъждовни локви.

За истинското – толкова е просто,

човешкото, което ни говори,

понякога... Защото и понякога,

го има... и се ражда  във гърдите ни,

съвсем е недоносче, суче вятър

и люби неуморно суетите ни.

Но има ни -  до крясък...! А перото ни,

пропише ли, не трябва да се моли.

Недей забравя първите си стихове.

А аз ще се опитам... да запомня!

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Но има ни - до крясък...! А перото ни,


    пропише ли, не трябва да се моли."

    Поклон!За всичко горе казано -благодаря!
  • И аз ще се опитам..

    Много си... Кремена... Много
  • Много
  • ,,Годините са живи... и мълвят,
    за всеки стон, за всяко нямо ехо''

    ,,...
    крещи от тишина, мълчи от екот.
    Дали позор ще срещниш или слава,
    сърцето този изпит заслужава.''
    ,,Незабрава'',

    за Незабравима!!!

  • и аз ще се опитам да запомня. накара ме.
  • Този стих заслужава внимание!!!
    Поздравления!
  • Ена, ако обичаш, не мислиш ли, че започна да спамиш?! Вече изрази мнението си, аз своето също! Насочи вниманието си към другите писатели, които заслужават внимание!

    И "подписът" ти - нищо не ми говори!!!
  • И ако се крещи, ще е повече поезия, така ли?
    Здрасти, Форест! (това е подпис, не е обръщение )

    ПП Правя коментар на стиха и изразявам виждането си по отношение на част от него. Благодаря, че имам тази възможност.
  • Не съм се обидила, Ена, нито търся сто процентовото одобрение на когото и да е било!!! (така ли прозвучах?)
    "крясък" е използвана дума за сравнение, метафора, няма нужда да се приема буквално, прояви малко въображение, опитваме се да пишем поезия, все пак. (оценки при мен няма - ако си забелязала)
    И стига сте намесвали навсякъде Господ! (да ме извини, че споменавам неволно името му)
  • Не казах нищо, с което да те обидя - само мнение в коментар за творба...

    "Различни сме... и аз, и ти, и другите."

    За мен да се крещи не е нито сила, нито духовно присъствие...
    Бог не крещи, но Го има... навсякъде... и е и сила, и любов, и съвършенство...
    Просто е - аз така разбирам нещата...
    Не мислех, че ще се подразниш от едно мнение, което не възхвалява 100%... или както каза и изречена...

    изречена (Мая Попова): 19-02-2010г. 23:12
    а каква ли щеше да е драмата, ако имаше по-ниски оценки? мистерия...

    Аз ти благодаря за стиха, наистина ми хареса, с тази забележка за крясъците...
  • "крясък" си е точно като "крясък", Ена... и няма друго значение - силно и присъствено, че да се чуе от всички. Искрено съжалявам за съсипаното ти удоволствие!
  • Различни сме... и аз, и ти, и другите.

    Понятията сричат и мълчат.

    Но, някак си по-истински сме – силните.

    И знаем колко думите болят.

    От утре ще посричам и мълчанието,

    което днес изричайки - крещя.
    Невероятни са стиховете ти , изпуснала съм доста. Поздрави и прегръдки от мен !
  • Като цяло ми хареса...

    "Но има ни - до крясък...!"
    ???
    Е, това не го разбирам... "до крясък"... "до писък"... до...
    Мода ли е, що ли?
    Съсипва ми цялото удоволствие от иначе готин стих...
    Изострям сетивата си инстинктивно и очаквам апокалипсис... а е, да речем, любовен стих...
    Някакво разминаване, внезапна спирачка... и си е направо стресова ситуация...

    "Аз вярвам в мълчаливата любов..."

    Мълчанието за мен е велико... тишината, нежността, чистотата, добротата... може би затова не ми харесват писъци и крясъци...

    Благодаря ти!!!

  • Страхотен е, Креми!
    Радвам се, че прочетох.
  • Браво!
  • !!!
  • НЕЗАБРАВИМО!
  • "Понятията сричат и мълчат.

    Но, някак си по-истински сме – силните.

    И знаем колко думите болят.

    От утре ще посричам и мълчанието,

    което днес изричайки - крещя."

    Е, какво да ти кажа Креми.....не знам...всеки твой стих е болка и изпитание за тези, които те четат....не знам как го правиш ....просто дълбаят и заковават думите ти ....препрочитам го вече няколко пъти и ....винаги се наслаждавам на твоята ПОЕЗИЯ! Поздравления от сърце!

  • "Но, някак си по-истински сме – силните.

    И знаем колко думите болят." Това намерих за себе си, и ти благодаря, че пишеш толкова проникновено!
  • ... за влюбените краткости вдигам тост, тия, които раждат стихове... а когато се превърнат в некраткости... не се молят... и не болят... пеят...

    Призвана си, Креми да сътворяваш проникновени стихове!

  • Страхотно. Хареса ми
  • Броим се значи ни има ,леле а като се разкрещим- летим!!!Да аз с вятъра м.....Топлинка от мен за теб!!!
  • Поздрави и от мен!Прочетох стих,който не ми даде да го оставя и го прочитах отново и отново,браво!!!
    Накрая може и да го запомня
  • Много хубав стих!
    Поздравления!
  • !!!
  • "От утре ще посричам и мълчанието,
    което днес изричайки - крещя."

    Хареса ми! Обичам да чета стиховете ти.
  • Има те!До крясък!
    Поклон за стиха ти!
  • Но има ни - до крясък...! А перото ни,
    пропише ли, не трябва да се моли.
    Недей забравя първите си стихове.
    А аз ще се опитам... да запомня!
    Особено много ми хареса тази част!
    Хубав стих,Креми!
Propuestas
: ??:??