На оцелелите приятели
Сами си носим раниците с грижи,
край другите минаваме безгрижно.
В къщите ни - като в стари хижи,
идват - вечер - спомени излишни.
Животът е обичана персона,
но вечно, всичко сам урежда.
По навик, ни почитаме закона -
винаги, с рушвети някой врежда.
Гадаем често - близко ли е краят.
Казват... после... нещо продължава.
Човек ли е измислил Ада, Рая? ...