На оцелелите приятели
На оцелелите приятели
Сами си носим раниците с грижи,
край другите минаваме безгрижно.
В къщите ни - като в стари хижи,
идват - вечер - спомени излишни.
Животът е обичана персона,
но вечно, всичко сам урежда.
По навик, ни почитаме закона -
винаги, с рушвети някой врежда.
Гадаем често - близко ли е краят.
Казват... после... нещо продължава.
Човек ли е измислил Ада, Рая?
Платихме ли - дали си заслужава?
Тежат ни вече раниците с грижи,
край другите минаваме безлично.
Р. S. Но есента, пак листата ниже,
а казват - това било поетично.
© Виолета Томова All rights reserved.
Поздрав!
