pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
8 oct 2022, 10:05

На педя от спомен 

  Poesía » Filosófica
390 13 24

Бях  малко момиче, дошло от града

при живия корен на село.

Там облаци пускаха млада брада

и свиреше вятър на чело.

 

Зад клоните вечер узряла луна

събличаше мрака с усмивка.

Зората наливаше млечни зърна,

разсънено слънце поникваше.

 

Ожулил коляно, невинният ден

търчеше пред мен като щурав.

Големият орех, от дядо саден,

ме гушваше сенчест и хубав.

 

А снопче от първите юлски лъчи

на детството връзваше люлка.

Животът ме гледаше с благи очи,

мечтите предеше на хурка.

 

Но в двор буренясал ме чака сега

прозорец – въпрос незатворен.

Бездомният вятър развява с тъга

на детството сухия корен.

 

Къде ли замина на юли духът,

безкраен му беше хармана.

Там моето щастие, търсещо път,

на педя от спомен остана.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Къде се изгуби, Ани, липсваш! Много се радвам да те видя! Удоволствието е мое!
  • Прочетох с удоволствие.
  • Скъпи мои момичета, денят ми започва с радостта от вашето присъствие на страничката ми! Нека щастието и мечтите никога не остават на педя от теб, Скити!
    Благодаря за разкошния куплет, Доче! Дано хубавите спомени от "най-щедрия" сезон на детството никога не ни напускат!
  • "На педя от спомен" се спуска сълза.
    (Тъй клоунът слиза от сцената).
    А всеки сезон е богат с красота
    най-щедър е този на детството...
  • Много е хубаво, Мари! Само на педя, но прекрасен спомен, носещ топлина, уют и тих носталгия...
  • Светличка, с една дума си казала много и си ми дала висока оценка, благодаря ти!
    Деска, и на мен ми допада точно този куплет, а еднаквосттта на мисленето ни приближава още повече една към друга! Вдъхновен ден ти желая, мила!
  • "Зад клоните вечер узряла луна
    събличаше мрака с усмивка.
    Зората наливаше млечни зърна,
    разсънено слънце поникваше." ...залепнах тук!!!
    Прекрасно е, Мари!
  • Покъртително, Мария. ⚘
  • Твоята оценка ми е скъпа, знаеш, Наден;е! Благодаря ти!
  • Разкош!
  • Еееех! До сега не бяха ме произвеждали в генерал-майор! Много мило, Младене! Аз просто засиях като лятното слънце навън, забравило, че сме откомври! Благодаря ти много!
  • "Но в двор буренясал ме чака сега
    прозорец – въпрос незатворен.
    Бездомният вятър развява с тъга
    на детството сухия корен.

    Къде ли замина на юли духът,
    безкраен му беше хармана.
    Там моето щастие, търсещо път,
    на педя от спомен остана."

    Чудесен стих и чудесен финал, Мария! Поставям стиха ти в моето Избрано и го снабдявам с голяма, голяма звездичка - стих генерал-майор!
  • Приятно ми е да ви видя на страничката си, Злати и Вили! Писах стихотворението с носталгия и болка, но нека уикендът ви е щастлив и усмихнат, момичета!
  • Много е хубаво, Мария.
    Поздравявам ви.
  • Харесва ми, Мария! Поздравления! И с ожулени колена пак ще тичаме с вятъра, напук на времето, напук на годините. Животът ще ни гледа със задоволство и „ще преде мечтите ни на хурка“.
  • Чудесен коментар си ми оставила, Тоти! Изпаращам ти топъл октомврийски поздрав и ти благодаря за добрите думи!
  • "Зад клоните вечер узряла луна
    събличаше мрака с усмивка."
    Прекрасно!
    Поздрави! Успех!
  • Нека е прегърнат денят ви, Валюшка, Мини и Жени, така както прегърнахте с коментарите си душата ми! Всяка ваша думичка приех като награда, момичета!
  • "Бездомният вятър развява с тъга
    на детството сухия корен."
    –––––––––––––
    Това е разтърсващо!
    Пет звезди и вземам в Любими!
  • Създала си толкова красива картина за тогава, Мария! Върна ме в далечното минало, което още ме изгаря, като огън от живите спомени!
    Благодаря ти, че ми донесе радост с това прекрасно стихотворение! Прегръщам те!
  • Много живописно, Пастирче
  • Реверанс пред теб, Валери, зарадва ме много с присъствието си! Благодаря, че си тук!
    Дани, надявам се много от нас да се открият в тези редове и да събудя онези закътани спомени за времето, когато се учехме да бъдем добри. Хубав ден ти желая!
  • Виждам себе си още в първите редове, Мария! Усещам отново волните детски дни, оная красота на свободата в бабината къща... И тъгата пролази в мен по миналото, което се връща само в топлите спомени... Прекрасно стихотворение, благодаря ти!
  • "Животът ме гледаше с благи очи,
    мечтите предеше на хурка."
    Това най ме изкефи!
Propuestas
: ??:??