8 окт. 2022 г., 10:05

На педя от спомен 

  Поэзия » Философская
443 13 24
Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна
събличаше мрака с усмивка.
Зората наливаше млечни зърна,
разсънено слънце поникваше.
Ожулил коляно, невинният ден
търчеше пред мен като щурав.
Големият орех, от дядо саден,
ме гушваше сенчест и хубав. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??