21 jun 2025, 7:56

На Пейо Яворов

248 1 0

Висок пиедестал сред бурите възнесен,

по-строен от звука на лира и на песен,

          горд като гнайс и гранит,

ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,

великия поет, над ритъм нов замислен,

          все замечтан, страховит.

 

От неговия ум, подобно птици мощни,

размахали крила сред небесата нощни,

          строфите литват навън;

не лунното лице, сияние сребристо,

не бисерни звезди -- те търсят все на изток

          златния изгревен звън!

 

С тях ражда се денят от хладните простори.

Земята слуша в транс как Яворов говори:

          Струма край Пирин мълчи;

и пролетта мълчи дори с тревата тучна;

чудовища мълчат и арфа благозвучна 

          пръска кристални лъчи!

 

Поете, твойта реч със силата си слиса

възвишения ум. На български ти писа

          истински стихове пръв...

Проклети гордостта и жаждата хайдушка

света да промениш с насилие и пушка,

          леейки всякаква кръв!

 

Проклета ревността, чиято жар изгаря,

която със стрели в сърцата ни отваря

          рани без никакъв лек;

по-хитра от змия, по-вредна от отрова,

тя тласна те, уви, към ужаса на рова,

          в немия мрачен ковчег!

 

Кой пее в гроба чер? Стих чува ли се в ада?

Душата слиза там единствено да страда,

          няма го ритъма мил;

да беше в мир вървял по-дълго по земята,

на родната ни реч навярно красотата

          много ти би умножил.

 

Ала не би. Пленен от болката велика,

ти хвърли се в нощта след свойта Евридика;

          грабна те някакъв змей;

светът те отврати -- от хулата му гнусна

ти лик извърна -- тъй България напусна

          с тебе и втори Орфей!

 

Остана подир теб едно искрящо дело,

от мрамор и от бронз изваяно и смело,

          страшно издигащ се връх.

В словата ти звучат мелодии безбройни;

творенията ти, за лавър свеж достойни,

          спират човешкият дъх.

 

Не само грозен гръм, сразил сърце разбито,

не само лепкав дим и пламъци, които

          бляскат на страшен олтар,

не само на вулкан изригване могъщо,

не само зъл пожар -- поезията също

          може да бъде и фар!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...