Jun 21, 2025, 7:56 AM

На Пейо Яворов

249 1 0

Висок пиедестал сред бурите възнесен,

по-строен от звука на лира и на песен,

          горд като гнайс и гранит,

ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,

великия поет, над ритъм нов замислен,

          все замечтан, страховит.

 

От неговия ум, подобно птици мощни,

размахали крила сред небесата нощни,

          строфите литват навън;

не лунното лице, сияние сребристо,

не бисерни звезди -- те търсят все на изток

          златния изгревен звън!

 

С тях ражда се денят от хладните простори.

Земята слуша в транс как Яворов говори:

          Струма край Пирин мълчи;

и пролетта мълчи дори с тревата тучна;

чудовища мълчат и арфа благозвучна 

          пръска кристални лъчи!

 

Поете, твойта реч със силата си слиса

възвишения ум. На български ти писа

          истински стихове пръв...

Проклети гордостта и жаждата хайдушка

света да промениш с насилие и пушка,

          леейки всякаква кръв!

 

Проклета ревността, чиято жар изгаря,

която със стрели в сърцата ни отваря

          рани без никакъв лек;

по-хитра от змия, по-вредна от отрова,

тя тласна те, уви, към ужаса на рова,

          в немия мрачен ковчег!

 

Кой пее в гроба чер? Стих чува ли се в ада?

Душата слиза там единствено да страда,

          няма го ритъма мил;

да беше в мир вървял по-дълго по земята,

на родната ни реч навярно красотата

          много ти би умножил.

 

Ала не би. Пленен от болката велика,

ти хвърли се в нощта след свойта Евридика;

          грабна те някакъв змей;

светът те отврати -- от хулата му гнусна

ти лик извърна -- тъй България напусна

          с тебе и втори Орфей!

 

Остана подир теб едно искрящо дело,

от мрамор и от бронз изваяно и смело,

          страшно издигащ се връх.

В словата ти звучат мелодии безбройни;

творенията ти, за лавър свеж достойни,

          спират човешкият дъх.

 

Не само грозен гръм, сразил сърце разбито,

не само лепкав дим и пламъци, които

          бляскат на страшен олтар,

не само на вулкан изригване могъщо,

не само зъл пожар -- поезията също

          може да бъде и фар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...