21.06.2025 г., 7:56

На Пейо Яворов

247 1 0

Висок пиедестал сред бурите възнесен,

по-строен от звука на лира и на песен,

          горд като гнайс и гранит,

ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,

великия поет, над ритъм нов замислен,

          все замечтан, страховит.

 

От неговия ум, подобно птици мощни,

размахали крила сред небесата нощни,

          строфите литват навън;

не лунното лице, сияние сребристо,

не бисерни звезди -- те търсят все на изток

          златния изгревен звън!

 

С тях ражда се денят от хладните простори.

Земята слуша в транс как Яворов говори:

          Струма край Пирин мълчи;

и пролетта мълчи дори с тревата тучна;

чудовища мълчат и арфа благозвучна 

          пръска кристални лъчи!

 

Поете, твойта реч със силата си слиса

възвишения ум. На български ти писа

          истински стихове пръв...

Проклети гордостта и жаждата хайдушка

света да промениш с насилие и пушка,

          леейки всякаква кръв!

 

Проклета ревността, чиято жар изгаря,

която със стрели в сърцата ни отваря

          рани без никакъв лек;

по-хитра от змия, по-вредна от отрова,

тя тласна те, уви, към ужаса на рова,

          в немия мрачен ковчег!

 

Кой пее в гроба чер? Стих чува ли се в ада?

Душата слиза там единствено да страда,

          няма го ритъма мил;

да беше в мир вървял по-дълго по земята,

на родната ни реч навярно красотата

          много ти би умножил.

 

Ала не би. Пленен от болката велика,

ти хвърли се в нощта след свойта Евридика;

          грабна те някакъв змей;

светът те отврати -- от хулата му гнусна

ти лик извърна -- тъй България напусна

          с тебе и втори Орфей!

 

Остана подир теб едно искрящо дело,

от мрамор и от бронз изваяно и смело,

          страшно издигащ се връх.

В словата ти звучат мелодии безбройни;

творенията ти, за лавър свеж достойни,

          спират човешкият дъх.

 

Не само грозен гръм, сразил сърце разбито,

не само лепкав дим и пламъци, които

          бляскат на страшен олтар,

не само на вулкан изригване могъщо,

не само зъл пожар -- поезията също

          може да бъде и фар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...