1 sept 2012, 23:49

На петдесет и пет 

  Poesía
1556 0 6
Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам
и плясък на крило ме мами.
Ще си обуя ниските обувки,
ще грабна ценните неща -
спомени, преглътнат смях, смях звъннал -
в младостта - с обувките високи,
по пътеката зелена на твоите очи.
Ще хукнем двамата - сами. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??