Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам
и плясък на крило ме мами.
Ще си обуя ниските обувки,
ще грабна ценните неща -
спомени, преглътнат смях, смях звъннал -
в младостта - с обувките високи,
по пътеката зелена на твоите очи.
Ще хукнем двамата - сами. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up