На петдесет и пет
Кой казва, че съм свършена жена?
Кой казва - нищо в тебе не остана?
Кой казва - твоят ден премина?
Жена на петдесет и пет.
А още птиците сънувам
и плясък на крило ме мами.
Ще си обуя ниските обувки,
ще грабна ценните неща -
спомени, преглътнат смях, смях звъннал -
в младостта - с обувките високи,
по пътеката зелена на твоите очи.
Ще хукнем двамата - сами.
Децата ни - и тримата ще кажат -
полудяха, най-вече мама!
До скарата, в кухнята, през есента -
кой казва, че съм свършена жена?
О, не - съвършената жена
на прага ще те срещне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
