28 jul 2023, 15:45

На плажа

  Poesía » Civil
904 1 2

 

 

-Мамо, мамо, виж, боклукчия!

Едно детенце извика, на глас.

-Не чедо, такива сме ние,

а този чичко чисти след нас.

 

-Не само той, дори и клошаря

събира нашия боклук,

но ние не пазим България,

затуй толкоз мръсно е тук.

 

Говорим каква е кристална,

водата в Бяло море

А в нашето- мътна и кална,

и как там било по-добре.

 

А морето ни Черно, е същото,

от хиляда години насам.

и ако можеше да проговори,

бихме умрели от срам.

 

Но то може само едно,

срама ни от брега да измие

и следите в пясъка мек,

следите на един боклукчия.

 

Авт. Весо: 28.07.2023г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално!
    Поздрав и от мен, художнико!
  • Граждански стих изключително подходящ за деца! А те са тези, на които ще оставим нашата кочина...
    Кочина, която правим от и в един Рай.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...