28 jul 2023, 15:45

На плажа

  Poesía » Civil
888 1 2

 

 

-Мамо, мамо, виж, боклукчия!

Едно детенце извика, на глас.

-Не чедо, такива сме ние,

а този чичко чисти след нас.

 

-Не само той, дори и клошаря

събира нашия боклук,

но ние не пазим България,

затуй толкоз мръсно е тук.

 

Говорим каква е кристална,

водата в Бяло море

А в нашето- мътна и кална,

и как там било по-добре.

 

А морето ни Черно, е същото,

от хиляда години насам.

и ако можеше да проговори,

бихме умрели от срам.

 

Но то може само едно,

срама ни от брега да измие

и следите в пясъка мек,

следите на един боклукчия.

 

Авт. Весо: 28.07.2023г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално!
    Поздрав и от мен, художнико!
  • Граждански стих изключително подходящ за деца! А те са тези, на които ще оставим нашата кочина...
    Кочина, която правим от и в един Рай.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...