28 июл. 2023 г., 15:45

На плажа

879 1 2

 

 

-Мамо, мамо, виж, боклукчия!

Едно детенце извика, на глас.

-Не чедо, такива сме ние,

а този чичко чисти след нас.

 

-Не само той, дори и клошаря

събира нашия боклук,

но ние не пазим България,

затуй толкоз мръсно е тук.

 

Говорим каква е кристална,

водата в Бяло море

А в нашето- мътна и кална,

и как там било по-добре.

 

А морето ни Черно, е същото,

от хиляда години насам.

и ако можеше да проговори,

бихме умрели от срам.

 

Но то може само едно,

срама ни от брега да измие

и следите в пясъка мек,

следите на един боклукчия.

 

Авт. Весо: 28.07.2023г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много актуално!
    Поздрав и от мен, художнико!
  • Граждански стих изключително подходящ за деца! А те са тези, на които ще оставим нашата кочина...
    Кочина, която правим от и в един Рай.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...