-Мамо, мамо, виж, боклукчия!
Едно детенце извика, на глас.
-Не чедо, такива сме ние,
а този чичко чисти след нас.
-Не само той, дори и клошаря
събира нашия боклук,
но ние не пазим България,
затуй толкоз мръсно е тук.
Говорим каква е кристална,
водата в Бяло море
А в нашето- мътна и кална,
и как там било по-добре.
А морето ни Черно, е същото,
от хиляда години насам.
и ако можеше да проговори,
бихме умрели от срам.
Но то може само едно,
срама ни от брега да измие
и следите в пясъка мек,
следите на един боклукчия.
Авт. Весо: 28.07.2023г.
© Веселин Христов Все права защищены
Поздрав и от мен, художнико!