28.07.2023 г., 15:45

На плажа

881 1 2

 

 

-Мамо, мамо, виж, боклукчия!

Едно детенце извика, на глас.

-Не чедо, такива сме ние,

а този чичко чисти след нас.

 

-Не само той, дори и клошаря

събира нашия боклук,

но ние не пазим България,

затуй толкоз мръсно е тук.

 

Говорим каква е кристална,

водата в Бяло море

А в нашето- мътна и кална,

и как там било по-добре.

 

А морето ни Черно, е същото,

от хиляда години насам.

и ако можеше да проговори,

бихме умрели от срам.

 

Но то може само едно,

срама ни от брега да измие

и следите в пясъка мек,

следите на един боклукчия.

 

Авт. Весо: 28.07.2023г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много актуално!
    Поздрав и от мен, художнико!
  • Граждански стих изключително подходящ за деца! А те са тези, на които ще оставим нашата кочина...
    Кочина, която правим от и в един Рай.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...