18 feb 2024, 10:07

На попрището жизнено към края

  Poesía
372 2 1

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ

 

Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,

душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,

да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –

да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края,

Граф Монте Кристо в своя замък Иф, да натроша веригите си вече! –

 

и сутрин да се будя – тъй щастлив! – че да не ми се ляга късно вечер,

пак да се хвърля в светлите лета! – които Бог ми прати – да живея,

молитвите си кротки да чета, доде ми трепка пламъкът в елея! –

пред Господа – между сълза и смях, да си търкалям в пепелта кравая.

Да кажа с чиста съвест: – Аз живях! – на попрището жизнено към края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....