12 nov 2009, 21:00

* * * (На прага...)

  Poesía » Otra
827 0 0

* * *

 

На прага ти поседнах… електронен.

Годините отминали изтрих с ръка.

И бръчките изгладих с ютията от спомени,

а побелялата коса покрих с боя

от тъмна нощ и ярък звезден прах.

Във своята пък слънцето приплетох.

Дочух през времето забравен смях,

стиха започнат тъй и не дочетох.

Сега си тук – на нано-разстояние.

А аз съм там – на разстояние от две деца.

Ти в моята вселена внесе миг сияние

на спомени-комети, угасващи в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...