* * *

На прага ти поседнах… електронен.

Годините отминали изтрих с ръка.

И бръчките изгладих с ютията от спомени,

а побелялата коса покрих с боя

от тъмна нощ и ярък звезден прах.

Във своята пък слънцето приплетох.

Дочух през времето забравен смях,

стиха започнат тъй и не дочетох.

Сега си тук – на нано-разстояние.

А аз съм там – на разстояние от две деца.

Ти в моята вселена внесе миг сияние

на спомени-комети, угасващи в нощта.