* * * (На прага...)
828
0
0
* * *
На прага ти поседнах… електронен.
Годините отминали изтрих с ръка.
И бръчките изгладих с ютията от спомени,
а побелялата коса покрих с боя
от тъмна нощ и ярък звезден прах.
Във своята пък слънцето приплетох.
Дочух през времето забравен смях,
стиха започнат тъй и не дочетох.
Сега си тук – на нано-разстояние.
А аз съм там – на разстояние от две деца.
Ти в моята вселена внесе миг сияние
на спомени-комети, угасващи в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
