27 abr 2022, 10:05  

На прицел

  Poesía
665 0 2


Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.

Отекна изстрел, кошута  
във сянката скри се, побягна,  
сълзата прокапа в скута,     
в гората покри се, нощ падна.

Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко, 
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото. 

Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокойно се върна,
синът му се стресна, заплака
щом кръв по ръцете му зърна!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...