27 апр. 2022 г., 10:05  

На прицел

666 0 2


Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.

Отекна изстрел, кошута  
във сянката скри се, побягна,  
сълзата прокапа в скута,     
в гората покри се, нощ падна.

Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко, 
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото. 

Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокойно се върна,
синът му се стресна, заплака
щом кръв по ръцете му зърна!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...