На прицел
Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.
Отекна изстрел, кошута
във сянката скри се, побягна,
сълзата прокапа в скута,
в гората покри се, нощ падна.
Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко,
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото.
Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокойно се върна,
синът му се стресна, заплака
щом кръв по ръцете му зърна!
© Иван Димитров All rights reserved.