Apr 27, 2022, 10:05 AM  

На прицел

  Poetry
650 0 2


Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.

Отекна изстрел, кошута  
във сянката скри се, побягна,  
сълзата прокапа в скута,     
в гората покри се, нощ падна.

Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко, 
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото. 

Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокойно се върна,
синът му се стресна, заплака
щом кръв по ръцете му зърна!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...