27.04.2022 г., 10:05 ч.

На прицел 

  Поезия
202 0 2


Сърби го пръста на спусъка -
сърцето й взел е на мушка,
възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цвете потъпка.

Отекна изстрел, кошута  
във сянката скри се, побягна,  
сълзата прокапа в скута,     
гората покри, безпощадна!      

Във вимето свидно пресъхна
животът, отиващ си злобно,
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна удобно.

Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокоен се върна,
момченце се стресна, заплака,
щом пушката бащина зърна.



© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??