На прицел
Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.
Отекна изстрел, кошута
във сянката скри се, побягна,
сълзата прокапа в скута,
в гората покри се, нощ падна.
Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко,
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото.
Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокойно се върна,
синът му се стресна, заплака
щом кръв по ръцете му зърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени