Сърби го пръста на спусъка -
сърцето й взел е на мушка,
възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цвете потъпка.
Отекна изстрел, кошута
във сянката скри се, побягна,
сълзата прокапа в скута,
гората покри, безпощадна!
Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко,
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото.
Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокоен се върна,
момченце се стресна, заплака,
щом пушката бащина зърна.
© Иван Димитров Всички права запазени