21 ene 2008, 21:38

На прима виста

4.5K 0 22

Навън валеше.

Без да спира.

Денят се раждаше в сълзи.

Нощта премиташе последна диря

от миналото в две очи.

 

И да - болеше.

Как болеше!

Но всяко раждане боли.

И всеки спомен капка беше.

По-бързо - молех се - да извали.

 

Проблесна лъч

във утро чисто.

Намигна ми за нов живот.

Готова съм. На прима виста

отново да запея. За любов.

 

 

(извинявам се за повторното качване на стихотворението, изтрих го по погрешка :()

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...