Навън валеше.
Без да спира.
Денят се раждаше в сълзи.
Нощта премиташе последна диря
от миналото в две очи.
И да - болеше.
Как болеше!
Но всяко раждане боли.
И всеки спомен капка беше.
По-бързо - молех се - да извали.
Проблесна лъч
във утро чисто.
Намигна ми за нов живот.
Готова съм. На прима виста
отново да запея. За любов.
(извинявам се за повторното качване на стихотворението, изтрих го по погрешка :()
© Мая Попова All rights reserved.
!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чудесен стих, Мая! Благодаря!