На прима виста
Навън валеше.
Без да спира.
Денят се раждаше в сълзи.
Нощта премиташе последна диря
от миналото в две очи.
И да - болеше.
Как болеше!
Но всяко раждане боли.
И всеки спомен капка беше.
По-бързо - молех се - да извали.
Проблесна лъч
във утро чисто.
Намигна ми за нов живот.
Готова съм. На прима виста
отново да запея. За любов.
(извинявам се за повторното качване на стихотворението, изтрих го по погрешка :()
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Чудесен стих, Мая! Благодаря!