21 янв. 2008 г., 21:38

На прима виста

4.5K 0 22

Навън валеше.

Без да спира.

Денят се раждаше в сълзи.

Нощта премиташе последна диря

от миналото в две очи.

 

И да - болеше.

Как болеше!

Но всяко раждане боли.

И всеки спомен капка беше.

По-бързо - молех се - да извали.

 

Проблесна лъч

във утро чисто.

Намигна ми за нов живот.

Готова съм. На прима виста

отново да запея. За любов.

 

 

(извинявам се за повторното качване на стихотворението, изтрих го по погрешка :()

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...