На прима виста
Навън валеше.
Без да спира.
Денят се раждаше в сълзи.
Нощта премиташе последна диря
от миналото в две очи.
И да - болеше.
Как болеше!
Но всяко раждане боли.
И всеки спомен капка беше.
По-бързо - молех се - да извали.
Проблесна лъч
във утро чисто.
Намигна ми за нов живот.
Готова съм. На прима виста
отново да запея. За любов.
(извинявам се за повторното качване на стихотворението, изтрих го по погрешка :()
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
Чудесен стих, Мая! Благодаря!