20 dic 2016, 13:04  

На прозореца чакайки живота

  Poesía
663 2 18

Заскрежената мантия на зимата

наметна в бяло даже и пороците,

напудри с тежък грим любимата,

тя чакаше живота... на прозореца.

 

Отпивайки си черно богохулство,

поникнало от клетви на девици,

надяваше се тази нощ да чувства

до ноктите до малките костици.

 

С походка женствена маскира

и крачките на проходилият демон,

сърцето ѝ от упoр симулира –

... щастие... хамелеон прострелян.

 

Наздраве! (със насилени усмивки)

За клишетата, гелосани със похот!

За маските, забити със топлийки!

Да сме СЕБЕ СИ! (дали ще можем)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...