На прозореца чакайки живота
Заскрежената мантия на зимата
наметна в бяло даже и пороците,
напудри с тежък грим любимата,
тя чакаше живота... на прозореца.
Отпивайки си черно богохулство,
поникнало от клетви на девици,
надяваше се тази нощ да чувства
до ноктите до малките костици.
С походка женствена маскира
и крачките на проходилият демон,
сърцето ѝ от упoр симулира –
... щастие... хамелеон прострелян.
Наздраве! (със насилени усмивки)
За клишетата, гелосани със похот!
За маските, забити със топлийки!
Да сме СЕБЕ СИ! (дали ще можем)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
