На прозореца чакайки живота
Заскрежената мантия на зимата
наметна в бяло даже и пороците,
напудри с тежък грим любимата,
тя чакаше живота... на прозореца.
Отпивайки си черно богохулство,
поникнало от клетви на девици,
надяваше се тази нощ да чувства
до ноктите до малките костици.
С походка женствена маскира
и крачките на проходилият демон,
сърцето ѝ от упoр симулира –
... щастие... хамелеон прострелян.
Наздраве! (със насилени усмивки)
За клишетата, гелосани със похот!
За маските, забити със топлийки!
Да сме СЕБЕ СИ! (дали ще можем)
© Силвия Илиева All rights reserved.
